На разсъмване
Какво е днес България?
Разцъфнало кокиче,
Тих пристан и жадуван бряг?
Подслонът под дъжда?
Дали слана попари я?
Кошута плаха тича.
Жесток ловец я дебне пак,
сърцето си предал.
Тъй тихо в планините е.
По празните мегдани
висят обречени съдби
и тлеят с вечността.
Телата на убитите
по синори събрани,
навеки времето уби
в смирен иконостас.
Рибарят на разсъмване
разстила стари мрежи,
но слепи са очите му
за буpното море.
В гората таласъм вилнеe,
а вятърът, наежен,
заквасил хляб - един самун
вълните ще възпре.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
