Оказахме се точно на ръба:
душите ни изравяха смирение.
Под пръстите се ронеха слова,
попили ярки капчици прозрение.
Обърната статичност - здрав капан,
от бездната не лъхна опрощение.
През огън, лед и тътнещ ураган
проправях таен път за избавление.
Опитах да се върна на брега,
да се поместя в кротко измерение -
от птица - сянка и след дъжд - дъга...
... но аз съм твое нежно сътресение!