viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
Jun 28, 2007, 11:45 PM

На самота ухае

  Poetry
689 0 6
 

На самота ухае


Ще се върне ли щастливото време?

Съмнявам се...

Че те оставих да тръгнеш без мене...

Съжалявам се...

Дъното почти достигнах,

ала сама съм си виновна за това...


Без теб денят ми е тъмен и студен,

на самота ухае...

Без теб душата ми ридае тихо в мен

и още те желае...

Сърцето ми разби се на парченца

и само ти можеш да ги събереш в едно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0