На сцената на чувствата
Ехо, хей здравейте, не,
не, не -не ни ръкопляскайте
- не аз не съм онзи с розовите очила,
даже скоро не съм го и виждала,
не, не съм, господин щастие!
Тихо, моля ви, спрете, не, пак не познахте,
не, стига с тези аплодисменти,
не съм и красивата дама,
как я наричахте - вярно, любов,
е, ама и нея не съм я срещала,
ама ако я срещна, ще и дам
един урок.
О, не, сега пък ме обиждате,
не, не, моля ви, името ми не е и порок,
но иначе доскоро го търпях,
бе нагъл неканен гост!
Оф, спрете се де, не съм и онази, сопнатата
и студена самота, но
от опит зная, не е добра комшийка!
Е, спрете се де, не съм и скръбта,
не я обичам, но пък редовно
при мен я приемам!
СТОП - аплодирате ме, обиждате ме,
сега пък тъжите, пак ме
объркахте, не съм онази ревла,
тъгата, въпреки че... май тя се оказа
една от най-добрите ми приятелки!
Не, не, не се и казвам ни завист, ни алчност,
тях дори не ги и познавам!
Добре, че решихте да ме изслушате,
благодаря ви все пак,
е, за да не чакате, аз на сцената
на чувствата контрабантно съм тука,
тихо е, а немейте, сега ще се представя,
не ме гледайте, не се взирайте,
отдавна никой го не бе правил.
Приятно ми е, аз съм душа,
да изтъняла съм, сива, напукана, погрозняла,
аз тука така съм дошла,
да ви кажа за една история,
моята господарка, май нещо не е в ред,
ту фалшиво се смее, ту се къса от рев,
не, не е смешно, тихо... но даже да знаете
е малко, не, много е грешно!
Ш-ш-ш, че ще ме хванат,
ама вие не я познавате, погледнете ме каква станах,
без малко на дявола, що не ме продаде,
ужас ви казвам, а, смеете се,
аз да не съм ви комик, то и тя
уж се смее, ама едно такова без
чувство, не е истински смях,
е, то от години, не помня кога,
за последно щастлива с нея бях!
Аз не, че нещо... ама ми писна,
е де, ама не съм дошла да ви вкисна,
а да помоля ви, когато се появи оня
с розовите очила, под ръка с красивата дама,
кажете им, че си чакам у дома,
не че друго, ама пусто е, отдавна
от много време вече ги няма!
не, не -не ни ръкопляскайте
- не аз не съм онзи с розовите очила,
даже скоро не съм го и виждала,
не, не съм, господин щастие!
Тихо, моля ви, спрете, не, пак не познахте,
не, стига с тези аплодисменти,
не съм и красивата дама,
как я наричахте - вярно, любов,
е, ама и нея не съм я срещала,
ама ако я срещна, ще и дам
един урок.
О, не, сега пък ме обиждате,
не, не, моля ви, името ми не е и порок,
но иначе доскоро го търпях,
бе нагъл неканен гост!
Оф, спрете се де, не съм и онази, сопнатата
и студена самота, но
от опит зная, не е добра комшийка!
Е, спрете се де, не съм и скръбта,
не я обичам, но пък редовно
при мен я приемам!
СТОП - аплодирате ме, обиждате ме,
сега пък тъжите, пак ме
объркахте, не съм онази ревла,
тъгата, въпреки че... май тя се оказа
една от най-добрите ми приятелки!
Не, не, не се и казвам ни завист, ни алчност,
тях дори не ги и познавам!
Добре, че решихте да ме изслушате,
благодаря ви все пак,
е, за да не чакате, аз на сцената
на чувствата контрабантно съм тука,
тихо е, а немейте, сега ще се представя,
не ме гледайте, не се взирайте,
отдавна никой го не бе правил.
Приятно ми е, аз съм душа,
да изтъняла съм, сива, напукана, погрозняла,
аз тука така съм дошла,
да ви кажа за една история,
моята господарка, май нещо не е в ред,
ту фалшиво се смее, ту се къса от рев,
не, не е смешно, тихо... но даже да знаете
е малко, не, много е грешно!
Ш-ш-ш, че ще ме хванат,
ама вие не я познавате, погледнете ме каква станах,
без малко на дявола, що не ме продаде,
ужас ви казвам, а, смеете се,
аз да не съм ви комик, то и тя
уж се смее, ама едно такова без
чувство, не е истински смях,
е, то от години, не помня кога,
за последно щастлива с нея бях!
Аз не, че нещо... ама ми писна,
е де, ама не съм дошла да ви вкисна,
а да помоля ви, когато се появи оня
с розовите очила, под ръка с красивата дама,
кажете им, че си чакам у дома,
не че друго, ама пусто е, отдавна
от много време вече ги няма!
© Ирена All rights reserved.
Моите поздравления за свежата идея и разбира се за това, че наистина се е получило сполучливо! Очакваме новите ти творби 
