На Шефа с любов
Готвач си имам – тъй перфектен е!
Във къщи той ме призова…
И аз отидох – можех ли без него
да живея самичка на света?
Той готви ми виртуозни ястия,
Опитах ли от всичко? Май че не…
Да, от царевицата не опитах,
не знам къде била е тя…
Зелевите сърмички лютяха много
и знам защо…
Но иначе заради него
и сладолед един или два изядох,
макар че не обичам сладолед…
Работа намираше ми,
роза подари ми и изкуствена дъга,
и много пеперуди пърхащи с крила…
и чайки имаше, имаше и приказна заря…
Прибоя на вълните, изгрева и залеза
и пълноликата Луна…
Една сказка вълшебна, която изживях…
И за да не остана по-назад:
Аз облаци дъждовни призовах
и дъжд и вятър, който облаците да раздуха,
за да разкрият Слънцето…
Така направих му истинска Дъга…
Ах, колко много липсва ми моят Шеф-готвач!
А забравих да упомена,
че ключа дарен се връща лично,
а не с посредник…
но и тогава не ще го взема обратно аз…
Ок, Шефе!
© МД All rights reserved.
