Mar 22, 2009, 11:59 AM

На сина ми

  Poetry » Other
950 0 15

Пак очите ти са в чужбина...

Много граници ти премини!

Нека никога да не ти отстине

земята славна на наште деди!

 

Помни винаги своето име!

Взора свой от рода не дели!

Шепа пръст, от онази на нивата,

до сърцето си, в джоба носи!

 

А когато и аз си замина -

стъпвай гордо! Мълчи! Не плачи!

Сред звездите едничка ще има

да те пази от зло и беди!

 

И послушай ме хубаво, сине,

ти учи се, твори и люби!

Който майка-богиня е имал,

той и с Господ говори на "ТИ"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...