May 25, 2013, 8:00 PM

На сина ми

  Poetry » Other
642 1 2

Аз съм миналото. Бъдеще си ти.

Но във настоящето сега сме двама.

Ти се учиш още да летиш.

Аз отдавна знам, че съм голяма

 

да летя със хиляди мечти

във стремежа да се сбъдне всяка.

Протегни ръка да уловиш

моите мечти, които чакат.

 

Изживей живота си така,

както твойто бъдеще те учи.

В миг на трудност обърни глава

в миналото – то ще те научи.

 

И пътувайки полека ден след ден

пишем своя собствена история.

Днес във тебе виждам всъщност мен.

Утре твоят син ще ни повтори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...