May 25, 2013, 8:00 PM

На сина ми

  Poetry » Other
641 1 2

Аз съм миналото. Бъдеще си ти.

Но във настоящето сега сме двама.

Ти се учиш още да летиш.

Аз отдавна знам, че съм голяма

 

да летя със хиляди мечти

във стремежа да се сбъдне всяка.

Протегни ръка да уловиш

моите мечти, които чакат.

 

Изживей живота си така,

както твойто бъдеще те учи.

В миг на трудност обърни глава

в миналото – то ще те научи.

 

И пътувайки полека ден след ден

пишем своя собствена история.

Днес във тебе виждам всъщност мен.

Утре твоят син ще ни повтори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...