На сина ми
Ако някой ден душата ми се скита
по-кървяща от самотната луна,
ако длани нямам, устни да попитат,
а сълзите са в небесната дъга...
Ако не долавяш, че ме има
и зажалиш майчина ръка,
някъде в небето и звездите
срещат се зората и нощта...
И когато първи лъч се плъзне
и засвети като огънче във мрак.
Не прикривай сълзите си мъжки,
не търси от Бога разбираем знак.
Обърни очи към свойто слънце,
погали къдриците и чуй смеха.
Аз ще се усмихвам тихо в къщи
с устните на твойта дъщеря.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
