26.07.2020 г., 19:45 ч.

На сина ми 

  Поезия » Друга
525 5 5

Ако някой ден душата ми се скита

по-кървяща от самотната луна,

ако длани нямам, устни да попитат,

а сълзите са в небесната дъга...

Ако не долавяш, че ме има

и зажалиш майчина ръка,

някъде в небето и звездите

срещат се зората и нощта...

И когато първи лъч се плъзне

и засвети като огънче във мрак.

Не прикривай сълзите си мъжки,

не търси от Бога разбираем знак.

Обърни очи към свойто слънце,

погали къдриците и чуй смеха.

Аз ще се усмихвам тихо в къщи

с устните на твойта дъщеря.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, отбили се на тази страничка! Бъдете здрави и много щастливи!
  • Невероятна душевност има в стиховете ти. Майчината, безрезервна обич е сила, неподвластна на време.
    Поздрави, Геновева, тук чета, усещам и мисля. Благодаря!
  • Майчина заръка...
  • Трептящ стих с прекрасно послание!
  • Много красиво казано!
Предложения
: ??:??