На следващите! (последно сбогом, мой дом)
На следващите!
(Последно сбогом, мой дом!
По истински случай.)
Кой ли ще живее тук, когато аз си отида?
Кой ли ще спи в моята стая?
Как ли ще изглежда тя…
дали ще бъде същата?
Дали ще има онзи мoй аромат…
на сън и лек парфюм?
Ще витае ли радостта на три момичета?
Пълна с спомени, радости, мечти!
Ще гори ли моят огън още?
А може би ще бъде самотна и студена
… с празни легла, смълчани стаи…
изпълнена с тъга и мрак?
Ще копнее ли къщата за обичта ми,
за малкото момиче, което пее и танцува?
За мигове на искрена радост…
за веселия дух на две непоправими,
своенравни, търсещи вятъра, момичета?
Дали някой ще седи на същото това място?
Дали ще го познавам,
а дали пак там ще сложи гардероба,
секция, а на нея наредени книгите му?
Щастлив ли ще бъде тук,
както мен… или пък тъжен?
Ще умее ли да я запаси същата?
Ще бъде ли добър човек, внасящ светлина,
или някой непочтен ще я натъжава?
Дали ще приличат поне малко на нас…
дали ще запазят и малкото наше там?
Дали ще съжалят…
защото винаги ще долавят присъствието ми тук.
Ще чуват ехтящия звук
на камбанения ми вечен смях.
Ще намират част от сърцето ми
във всеки малък ъгъл,
а горчивата ми болка, пропита в стените,
… ще усещат сълзите ми!
Къщата бе нашият дом, убежище… бе всичко!
Сега ще бъде по-различна, но винаги същата.
Винаги наша! Винаги моя…
в сърцето ми, в спомените и в мечтите ми!
Къщата е вече тяхна, но аз бях първа тук.
Първа и единствена
и винаги ще бъде с моя дух!
Така е било и така ще бъде.
Така трябва да бъде!
А сега я оставям на следващите,
но не и на единствените!
Този стих е написан и вдъхновен по
стихотворение от една книга,
чието име не помня. Оттам съм
използвала структурата и някои фрази.
© Дияна All rights reserved.
