Nov 23, 2008, 1:40 AM

На Стоян Стоянов...

  Poetry » Love
2.1K 0 2


На Стоян Стоянов...



Усещаш ли сърцето ми,
то вече не бие.
Поверих ти го да го пазиш,
а то се разби на парченца.

Болката е ужасна,
болка - защото знам, че те губя.
Тя разяжда плътта ми
и ме обсебва изцяло.

Не мога да си представя живота без теб.
Ти си човекът, за когото мечтая всеки миг.
Ти си този, когото обичам,
този, с когото искам да съм завинаги.

Разкъсвам се на хиляди парченца.
Изгаря ме всичко отвътре.
Не знам коя съм и какво правя.
Не знам защо съществувам.

Страх ме е, че не мога да живея без теб.
Страх ме е, че мога да те загубя.
Не искам да живея без теб,
защото те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...