Mar 18, 2006, 5:52 PM

На сутринта

  Poetry
1.9K 0 1

Цяла нощ те обичах
И с какви ли не имена те наричах
Цяла нощ ти беше мой
От тогава не намирам покой.

Цяла нощ с любов ме даряваше,
Но със зората всичко избледняваше
Цяла нощ бях твоя,
А на сутринта се слях с безброя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички оценили несръчните ми опити да пиша, но бих се радвала също така и на мнения и коментари! Благодаря!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...