Aug 31, 2007, 10:50 PM

На сутринта

  Poetry
648 0 1
Изхвърлил беше някой,
в боклука стъкълца,
от счупени две чаши
и стъпкани цветя.

Там хвърлил беше някой
мечтаната любов,
и страстните целувки,
и нечий чужд живот...

И скъсаната снимка,
на влюбени души,
завързани във примка,
с интриги и лъжи.

Каква ли тъжна драма
видели са цветята,
в студената, зловеща,
прегръдка на стъклата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Дианова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...