На сутринта
в боклука стъкълца,
от счупени две чаши
и стъпкани цветя.
Там хвърлил беше някой
мечтаната любов,
и страстните целувки,
и нечий чужд живот...
И скъсаната снимка,
на влюбени души,
завързани във примка,
с интриги и лъжи.
Каква ли тъжна драма
видели са цветята,
в студената, зловеща,
прегръдка на стъклата?
© Цветелина Дианова All rights reserved.
