May 21, 2008, 7:39 AM

На сърцето ми... 

  Poetry » White poetry
849 0 4

На сърцето ми градските порти

нямат дворник и разписание.

Незалостени вечер остават.

И странниците утрото не чакат,

подпрели гръб на каменния зид,

с дисаги, пълни със умора.

Разхвърляните облаци отвъд

затулят слънцето при нужда.

В салкъмено-зелена тишина

утехата присяда...

Какво ли друго е една врата,

ако през нея не премине странник...?

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??