враната (Маргарита Василева)
156 5525
21.05.2008 г., 7:39 ч.

На сърцето ми... 

  Поезия » Бели стихове
882 0 4

На сърцето ми градските порти

нямат дворник и разписание.

Незалостени вечер остават.

И странниците утрото не чакат,

подпрели гръб на каменния зид,

с дисаги, пълни със умора.

Разхвърляните облаци отвъд

затулят слънцето при нужда.

В салкъмено-зелена тишина

утехата присяда...

Какво ли друго е една врата,

ако през нея не премине странник...?

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??