Допуснах те близо до сърцето си.
Поканих те дори в моя дом.
Пред теб разголих се, разкрих лицето си.
А ти дойде и си отиде... мълчешком!
"До после" само каза и си тръгна,
и "сбогом" да си взема не успях...
Тъй дълго чаках да се върнеш...
След часове всичко проумях.
Поне ръката ти да бях усетила...
Да те погледна за последен път...
Да те изпратя със усмивка весела
и да ти пожелая "прав ти път". ...