На татко
Ти знаеш ли, татко мой,
колко нужда от тебе имах?
Ти знаеш ли, татко мой,
че с плач по теб заспивах?
Когато растях, къде бе? Кажи ми!
О, забравих май замени ни…
***
След толкова години звънна ти …
О, сърцето учестено започна да тупти!
Рокля на цветя, рокля на сърца,
ах... Коя да избера и на тая среща след
години татковото сърце да впечатля…
Да забележи как малкото момиче се е
превърнало в жена.
Но ето, че облечена с рокля на сърца,
когато те погледнах станах твоята малка дъщеря
и тутакси се сетих за обелените колена.
Погледна ме и каза:
„ Момичето ми, ти вече не си моята малка дъщеря,
но за мен ти винаги ще бъдеш мъничка жена”.
Израснах от очите ти далеко
и търсех твоята топлина,
но, скъпи татко, ти оставаш моята мечта.
Моят герой, спасил ме от чудовищата бе друг,
съжалявам, татко, че не беше тук,
да видиш как от малката принцеса станах войн,
да видиш татко, че Ангел имам аз,
да видиш, татко, че сега съм АЗ!
© Анита Василева All rights reserved.
