На театър
Там на сцената въртяща,
потънали в безброй гримаси,
там е публика правостояща -
актьорите са в плен на мрака.
В агония преплитат се съдбите.
Броени са минyтите трагични.
С ирония отлитат и душите -
жертви крехки, слаби и безлични.
Играем на театър вечен.
Билетите са наше настроение
в живот на чyвствата обречен,
платен с цената на безкрайно напрежение.
© Ами Тола All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страст ли ти е