На театър
Там на сцената въртяща,
потънали в безброй гримаси,
там е публика правостояща -
актьорите са в плен на мрака.
В агония преплитат се съдбите.
Броени са минyтите трагични.
С ирония отлитат и душите -
жертви крехки, слаби и безлични.
Играем на театър вечен.
Билетите са наше настроение
в живот на чyвствата обречен,
платен с цената на безкрайно напрежение.
© Ами Тола All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страст ли ти е