Feb 1, 2025, 7:23 PM  

На теб

  Poetry » Love
478 2 1

Ще намеря през нищото път,

за да стигна при теб в тишината.

Ще протегна към тебе ръка 

и ще търся ръката позната.

 

Знам, че има те някъде там...

Като светла надежда те чакам. 

Може би като мен ти си сам...

Може би също тъй ме очакваш?

 

Може би... Колко много неща

може би ще се случат тогава...

Аз ще дойда във твойта душа, 

Ти - във мойта... И там ще останем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...