На теб, учителко, любима!
На теб, учителко, любима!
Не беше тя по мое време “ госпожа”-
зовяхме я“другарка”- като всички…
Гушкаше ме вкъщи- бях нейна дъщеря,
но на чина- обикновена ученичка!
От другите да знам и повече да мога
искаше, та и у дома почивка нямах,
но там се правех на учителката строга
на братче и сестра, дори на мама!
Чертички тънки и дебели със мастило,
ченгелчета изписвах дневно сто!
Не спирах ако слънцето не се е скрило!
Бунтувах се, ала разбирах, че е за добро!
Красиво пишех и четях отрано гладко!
За приказките ми събирах група:
мама, братчето, сестра, чат-пат и татко,
а и деца от махалата ще се струпа…
Учителката първа вля ми този интерес-
че ако научиш буквите и без прегради
светът е твой, ще имаш винаги прогрес,
и за заслуги най- блестящите награди !
Поклон за твоя труд, учителко любима,
че първите ни стъпки направляваше!
Бе търпелива, строга, но и несравнима!
Еднакво другите и мен окуражаваше!
Пораснали, децата за теб пазят спомен!
Затова носИ със гордост името “учител”!
В принос-моя стих, към образа ти скромен,
аз помня също ролята ти и на родител!
16.08.2021
© Ирина Филипова All rights reserved.
