Aug 11, 2010, 8:42 PM

На Теди (ko4ka)

  Poetry » Other
1.2K 0 1

И ето, аз усещам края на живота -

ще дойде той със края на деня.

Тогава ти със поглед към смъртта

ще кажеш сбогом на света.

Дошъл е той - часът във полунощ,

Месецът огрява твойта красота.

Ти правиш стъпката последна

на проклетата твоя любима скала...

Обръщаш се назад към раждащата се звезда

и кротко понасяш се към бездната...

 

След теб остана само болката...

 

Януари 2008

R>I>P 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...