И ето, аз усещам края на живота -
ще дойде той със края на деня.
Тогава ти със поглед към смъртта
ще кажеш сбогом на света.
Дошъл е той - часът във полунощ,
Месецът огрява твойта красота.
Ти правиш стъпката последна
на проклетата твоя любима скала...
Обръщаш се назад към раждащата се звезда
и кротко понасяш се към бездната...
След теб остана само болката...
Януари 2008
R>I>P
© Габи Иванова Всички права запазени