Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.
Усетих силата -
не знам си колко пъти
земно же
ме прикова,
почти ме смачка.
Като че слон
ми стъпи на гърдите.
Не!
Като че ли
потънаха нозете ми в поле
аморфна маса
изначалност.
Превърнах се на топче
със размер главата на комар.
Горещо бе.
И гладко.
А болката
попарваше,
попарваше,
попарваше без жал.
И плаках.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
