Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.
Усетих силата -
не знам си колко пъти
земно же
ме прикова,
почти ме смачка.
Като че слон
ми стъпи на гърдите.
Не!
Като че ли
потънаха нозете ми в поле
аморфна маса
изначалност.
Превърнах се на топче
със размер главата на комар.
Горещо бе.
И гладко.
А болката
попарваше,
попарваше,
попарваше без жал.
И плаках.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
