Вървя,
но пътят ми тежи.
Тъга
в душата ми лежи.
Сърце
на две се днес дели
от две
натровени стрели.
От теб
изпратени със злъч,
като
назъбен огнен лъч.
От страх
душата ми мълчи.
От тях
в сърцето ми горчи
и кръв
от него ми тече.
Какво
ли Господ ще рече?
А таз
прокоба ме гнети,
че пак
със болка съм на "ти"...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
