Jackie151 (Антоанета Иванова)
89 5820
Aug 17, 2021, 4:46 PM  

На тишината 

  Poetry » Other
398 1 6

Медитация

 

Ти винаги присъстваш в част от мен 
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен.

 

Приветствам те Кралице на нощта
обичам те със цялата си същност.
Във твоето царство с неизменна простота,
променям се и в себе си се връщам.

 

Във твоя свят изчезва всяко зло,
и всеки гняв и болка се стопяват.
Прогонваш демоните в тяхното легло,
и сенките - безплътни изтъняват.

 

Пречистваш кротко моята душа,
разкъсвана от хиляди въпроси.
Прощаваш ми, когато съгреша,
помагаш ми съдбата си да нося.

 

На помощ, спътнице - дете на мъдростта,
от твоя еликсир ми дай да пия.
Аз чувствам те сред шум и суета,
във тебе мога цяла да се скрия.

 

Аз чувствам твойта сила и съдба -
на майчина утеха да приличаш,
на спътница в безмълвната молба.
Повярвай ми, че много те обичам!

 

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Значи, което в женски род не може да го обичаме. Ох смея се.
  • Да, и аз. Първия ми коментар беше от един Ив. Изтриха му профила (и коментарите), защото се заяждаше. Та той ме беше захапал че се обяснявам в любов на тишината, следователно не било редно, защото се бърка рода, женски. И ми даде свой вариант. Добре е, че го изтриха
  • Май и аз си я обичам...
  • Благодаря, Наде!
  • Хубаво! Много!
  • Забавно! Интересна заигравка с мъжкия и женския род.Никога не съм ги приемала така. Например морето. Аз си оставам в женски род, а за мъжки имам следния вариант - Във тебе сам ще мога да се скрия. За грешката благодаря, поправих.
Random works
: ??:??