Aug 17, 2021, 4:46 PM  

На тишината

  Poetry » Other
626 1 6

Медитация

 

Ти винаги присъстваш в част от мен 
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен.

 

Приветствам те Кралице на нощта
обичам те със цялата си същност.
Във твоето царство с неизменна простота,
променям се и в себе си се връщам.

 

Във твоя свят изчезва всяко зло,
и всеки гняв и болка се стопяват.
Прогонваш демоните в тяхното легло,
и сенките - безплътни изтъняват.

 

Пречистваш кротко моята душа,
разкъсвана от хиляди въпроси.
Прощаваш ми, когато съгреша,
помагаш ми съдбата си да нося.

 

На помощ, спътнице - дете на мъдростта,
от твоя еликсир ми дай да пия.
Аз чувствам те сред шум и суета,
във тебе мога цяла да се скрия.

 

Аз чувствам твойта сила и съдба -
на майчина утеха да приличаш,
на спътница в безмълвната молба.
Повярвай ми, че много те обичам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Значи, което в женски род не може да го обичаме. Ох смея се.
  • Да, и аз. Първия ми коментар беше от един Ив. Изтриха му профила (и коментарите), защото се заяждаше. Та той ме беше захапал че се обяснявам в любов на тишината, следователно не било редно, защото се бърка рода, женски. И ми даде свой вариант. Добре е, че го изтриха
  • Май и аз си я обичам...
  • Благодаря, Наде!
  • Хубаво! Много!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...