На тоз, който ме омагьоса за четири дни...
С думи сладки и усмивки омая ме тоя
и сега ще копнее за него душата моя.
Веч сърцето ми не е студено към оня,
за когото дори и вятъра ще догоня.
И тъй зароди вражда между мен и нея –
Таз, която люби и която да удуша копнея.
С разкази за любов прокара ниша между ни,
отговорите на нея не могат да са анонимни.
Веч разум и логика си отидоха – ти ги плени,
останаха само чувствата на теб обречени.
И тъй нощите се превърнаха в безсънни –
ту гняв за нея, ту мечти за теб грешни!
С милувки нежни и целувки по тялото ми цяло -
омагьоса го и сега за тях е отново зажадняло.
Веч и лице, и тяло при спомен за теб е поруменяло,
всичките ти прегръдки и докосвания запомнило.
И тъй стана, че сърцето му премахна неговото его,
за да разбера, че е било игра и съм едничка за него.
06.03.2010
© Грийн Лейди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Амм , тогава ще го промена на нещо , което се чете.Не знаех , че не се чете - смисъл аз си го чета. (blush) Благодаря , че каза.
-
Цветът на стиха направо ме уби... Много изкрящо... Очи не ми останаха, но го прочетох! Трудно беше!
Някак... Не знам! На моменти губих смисъл!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
