С думи сладки и усмивки омая ме тоя
и сега ще копнее за него душата моя.
Веч сърцето ми не е студено към оня,
за когото дори и вятъра ще догоня.
И тъй зароди вражда между мен и нея –
Таз, която люби и която да удуша копнея.
С разкази за любов прокара ниша между ни,
отговорите на нея не могат да са анонимни.
Веч разум и логика си отидоха – ти ги плени,
останаха само чувствата на теб обречени.
И тъй нощите се превърнаха в безсънни –
ту гняв за нея, ту мечти за теб грешни! ...