Плаче ми се, стене ми се,
но не мога,
искам го, желая го, обичам го,
но и това не мога.
Той е бесен, хищен, непокорен.
Той е мил, добър, достоен.
Може би горящото сърце
тупти във неговите две ръце,
но надсмива ли се той, ридае ли?
Не зная, ала, може би, коравото сърце
ще спомни въглена угаснал
и студеният, нещастен поглед
ще стане пак горещ, но поотраснал.
© Илияна Брайкова All rights reserved.
Поздрав!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
