rosenrotfeuer (Илияна Брайкова)

Великите животни от вида Homo Sapiens Intelektum Samotinum Edinakum 🇧🇬

Въпросните същества се характеризират с ограничена избухливост, премерена безполезност и скромни закърнели умения в областта на мисловната дейност.
Този нов биологичен вид се среща предимно в големите градове, обградени с планини. Единствено при такива условия животното може да се почувства достатъч ...

rosenrotfeuer

Prose » Humorous

2011-05-26T23:57:49+03:00 1.2K

Ежедневие 🇧🇬

Добро утро, ангеле на младостта,
безценен дар на радостта,
плач блажен, след болка процеден,
момент за трима съкровен.
До късно спиш, богиньо на деня, ...

rosenrotfeuer

Poetry » Other

2010-09-19T17:35:24+03:00 1K 5

Смисълът 🇧🇬

Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл... ...

rosenrotfeuer

Poetry » Philosophical

2010-06-15T15:29:54+03:00 922 2

Най-красивите очи, които някога съм виждала 🇧🇬

Толкова истински, толкова красиви -
мога да ги гледам часове наред.
Толкова тъжни и мълчаливи,
но все пак безкрайни и изумителни.
Не знам как наричат този цвят, ...

rosenrotfeuer

Poetry » Blank verse

2010-06-11T21:44:48+03:00 6.9K 1

Реквием до един демон 🇧🇬

Легни в тревата посърнал,
макар да знаеш, че тя ще те убие,
отпусни се в прегръдката ù бездънна
и позволи на отровната ù красота всяка болка измие.
Отдай се на греха без страх от другите, ...

rosenrotfeuer

Poetry » Other

2010-05-12T15:51:10+03:00 950 1

Виж - не е нужно... 🇧🇬

Не е нужно да имаш очи, за да виждаш.
Виж – китарата е сляпа, а ти показва всичко, което усещаш.
Не е нужно да си беден, за да завиждаш.
Виж – колко богати изгарят, без да дочакат надежда.
Не е нужно да си човек, за да си велик. ...

rosenrotfeuer

Poetry » Philosophical

2010-04-27T20:30:42+03:00 1.2K 5

Песента на сатира 🇧🇬

Разказва сатирът печално
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака ...

rosenrotfeuer

Poetry » Odes and poems

2010-04-25T20:07:29+03:00 943 1

* * * 🇧🇬

- Толкова наивно е да обичаш...
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...

rosenrotfeuer

Poetry » Love

2009-06-14T19:54:18+03:00 773

Лунна светлина 🇧🇬

"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...

rosenrotfeuer

Poetry

2009-06-11T21:38:50+03:00 879

На този, на когото почти казах "обичам те" 🇧🇬

Плаче ми се, стене ми се,
но не мога,
искам го, желая го, обичам го,
но и това не мога.
Той е бесен, хищен, непокорен. ...

rosenrotfeuer

Poetry » Love

2009-06-07T18:16:51+03:00 1.3K 2

На единствения и незабравим 🇧🇬

На покойния ми дядо - единственият,
който истински вярваше в мен
А бях дете щастливо, нежно,
мислех си, че детството ще бъде вечно,
но животът ми май стана на парченца, ...

rosenrotfeuer

Poetry

2009-06-06T11:01:45+03:00 992

Вечерни картини, спомени, смърт 🇧🇬

Дракон, огън, смърт,
червено диамантено око,
пуста стая без легло...
Роза, музика, душа, живот -
лице с черти измити ...

rosenrotfeuer

Poetry

2009-06-05T12:24:52+03:00 1.6K

Къде си? 🇧🇬

rosenrotfeuer

Poetry » Love

2009-06-03T11:57:32+03:00 933 2

Чифт топли черни очи 🇧🇬

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...

rosenrotfeuer

Prose » Short stories

2009-06-02T19:04:33+03:00 1.8K 1

На петъчния мрачен ден 🇧🇬

Буря е навън – ужасна, делнична печал.
Сякаш тъмен сън от петъчния ден ме бе откъснал.
Мрачно е навън – стенат облаците сиви.
Де е моят сън, де са мойте сили?
Петък е, но страшен петък – ужасен, грешен и далечен. ...

rosenrotfeuer

Poetry

2009-05-30T10:41:15+03:00 1.1K 1