7.06.2009 г., 18:16

На този, на когото почти казах "обичам те"

1.3K 0 2

Плаче ми се, стене ми се,

но не мога,

искам го, желая го, обичам го,

но и това не мога.

Той е бесен, хищен, непокорен.

Той е мил, добър, достоен.

Може би горящото сърце

тупти във неговите две ръце,

но надсмива ли се той, ридае ли?

Не зная, ала, може би, коравото сърце

ще спомни въглена угаснал

и студеният, нещастен поглед

ще стане пак горещ, но поотраснал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Брайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...