Плаче ми се, стене ми се,
но не мога,
искам го, желая го, обичам го,
но и това не мога.
Той е бесен, хищен, непокорен.
Той е мил, добър, достоен.
Може би горящото сърце
тупти във неговите две ръце,
но надсмива ли се той, ридае ли?
Не зная, ала, може би, коравото сърце
ще спомни въглена угаснал
и студеният, нещастен поглед
ще стане пак горещ, но поотраснал.
© Илияна Брайкова Всички права запазени