Apr 12, 2009, 12:23 AM

На тъга разстояние

Poetry » Love

1.7K 1 28

Бих предпочел
да те нося закътана
скришом дълбоко в сърцето си.
Да си вземам по глътка
от теб, за да свършва по-бавно
животът, със който флиртувам.
Не отивай далече, тъга,
обаятелно тъжна.
Тази наша измислена близост
ми липсва.
Ето виж:
ослепях все назад да се вглеждам,
без да знам, че следите ти
водят към спомена.
Не бъди и сега
преднамерено-чужда.
Оглушал съм от вечното твое
мълчание....
От взаимност брегът
е полуразрушен,
а вълните стоят -
на тъга разстояние!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

От взаимност брегът
е полуразрушен...
Идвам при твоите стихове, жадна за мъдростта ти, за щедрата и наситена емоция, за красотата на словото, за достойнството на позицията ти - човешка и творческа! Благодаря ти за тези мигове!

2009-09-15T00:56:07+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Знаеш ли ,....интуицията ми днес ме води на точното място при точната поезия от която имам нужда и .....затова съм тук навярно ...! Не мога да се откъсна сега ...искам още да те чета ....! Красиво е при теб, макар и тъжно , но това е една наистина специална тъга !!

2009-09-06T13:11:20+03:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

!!!

2009-05-26T15:04:20+03:00
Guli (Галина Николова)

Прекрасно.....

2009-05-26T12:20:47+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

"Оглушал съм от вечното твое
мълчание....
От взаимност брегът
е полуразрушен,"
...
Стихът сам казва толкова много за себе си, че моите думи ще бъдат семпли!Комплименти!

2009-04-13T21:12:20+03:00