На тъжния човек

Poetry » Philosophical, Other

625 0 10

Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Благодаря! Любопитно ми е, виждате ли образи, когато четете? На мен това ми е любимо, когато чета...

2016-03-05T07:33:28+02:00
Adri (Йордан)

Рядко е умението да говорим толкова много с толкова малко думи Поздрави !

2016-03-04T12:32:36+02:00
limeruna (Йоана)

2016-03-02T21:29:00+02:00
limeruna (Йоана)

Елица, трогната съм от присъствието ти. Тук се възхищавам на тъгата на мъдрите, радвам се, че каза точно това...

2016-03-02T20:01:48+02:00
voda (Елица Ангелова)

По-добре тъжен, отколкото глупаво усмихнат.
А мъдрите са винаги тъжни,

2016-03-02T19:46:56+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9