На тъжния човек

Poetry » Philosophical, Other

623 0 10

Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Благодаря! Любопитно ми е, виждате ли образи, когато четете? На мен това ми е любимо, когато чета...

2016-03-05T07:33:28+02:00
Adri (Йордан)

Рядко е умението да говорим толкова много с толкова малко думи Поздрави !

2016-03-04T12:32:36+02:00
limeruna (Йоана)

2016-03-02T21:29:00+02:00
limeruna (Йоана)

Елица, трогната съм от присъствието ти. Тук се възхищавам на тъгата на мъдрите, радвам се, че каза точно това...

2016-03-02T20:01:48+02:00
voda (Елица Ангелова)

По-добре тъжен, отколкото глупаво усмихнат.
А мъдрите са винаги тъжни,

2016-03-02T19:46:56+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0