2.03.2016 г., 10:53 ч.  

На тъжния човек 

  Поезия » Философска, Друга
442 0 10

 

Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...

 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Любопитно ми е, виждате ли образи, когато четете? На мен това ми е любимо, когато чета...
  • Рядко е умението да говорим толкова много с толкова малко думи Поздрави !
  • Елица, трогната съм от присъствието ти. Тук се възхищавам на тъгата на мъдрите, радвам се, че каза точно това...
  • По-добре тъжен, отколкото глупаво усмихнат.
    А мъдрите са винаги тъжни,
  • С по-шарени оценки ще мога да правя сравнение между различните публикации. За мен е по-удобно, затова беше молбата Обещавам, че ще се взирам внимателно в коментарите Благодаря отново, Любов.
  • Мисана

    Символ, добре те разбирам... Благодаря ти

    Цвети

    Любов, важно е да знам дали пиша разбираемо. Благодаря ти за този коментар...

    Валери, радвам се, че намина.

    Владимир, благодаря ти!

    Благодаря и на всички оценили! Моля да слагате каквито оценки сметнете за необходимо. С новата оценяваща система със звездичките при всички случаи ме поощрявате, така че ще съм ви много благодарна. Лека вечер
  • Хубава миниатюра!
  • Hubawo e!!!
  • Красива миниатюра. Поздрав, Лимеруна!
Предложения
: ??:??