На Ваня Костова
От твоя глас се раждаха вселени,
любови се разпалваха до жар.
Изстиналите трепети – студени,
възкръсваха нестихващо в пожар.
Морето пази спомени за теб,
нашепва бриз молитвата ти свята .
Оглежда се в безкрайното небе,
да зърне как блестиш – с лъчите слята.
Ти беше любовта на всяка есен,
вълшебството на розов вишнев цвят.
Превръщаше в магия всяка песен –
бе звездна нощ в един сиротен свят.
Бъди на място пълно с красоти,
сред изгреви и залези блажени.
Недостижимите ти висоти,
ще сгряват дълго чувствата ни тленни!
Голяма си, Поклон!
© Данаил Таков All rights reserved.
