Отмина седмицата в труд
сред тътена на този град
въртящ те в хоровода луд.
Духът за отдих чувства глад.
Немръкнало, бръмчи колата
(за въздух чист е жадна тя)
и гълта пътя без остатък
към вилата... и тишина...
Тук вейна хлад и на балкона,
върху сгъваемо легло,
във вените ми сякаш нова
кръвта е. Ставам без тегло. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up