1.09.2013 г., 9:38 ч.  

На вилата 

  Поезия » Друга
316 0 0

Отмина седмицата в труд

сред тътена на този град

въртящ те в хоровода луд.

Духът за отдих чувства глад.

 

Немръкнало, бръмчи колата

(за въздух чист е жадна тя)

и гълта пътя без остатък

към вилата... и тишина...

 

Тук вейна хлад и на балкона,

върху сгъваемо легло,

във вените ми сякаш нова

кръвта е. Ставам без тегло.

 

Надпяването на щурците

във мрака гъст – да режеш с нож! –

и океанът на звездите,

светулчено тире сред нощ,

 

как бавно, бавно те приспиват,

успокоен, красив и тих.

И в поетичната ти нива

ще покълни навярно стих.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??