Отмина седмицата в труд
сред тътена на този град
въртящ те в хоровода луд.
Духът за отдих чувства глад.
Немръкнало, бръмчи колата
(за въздух чист е жадна тя)
и гълта пътя без остатък
към вилата... и тишина...
Тук вейна хлад и на балкона,
върху сгъваемо легло,
във вените ми сякаш нова
кръвта е. Ставам без тегло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация