На Времето в грешния крачол
Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и чисто тунел към загадки прикрити?
Примигвам и аз. За секунда. И ето светкавица втора раздира
със синя прозявка и екот небето. А с нея дъхът ми замира...
Какво ли ме чака на другия ъгъл на старата скучна реалност?
Нов свят, дето няма мотив да е кръгъл и счита Смъртта за баналност?
Навярно в билярд се търкалят планети, които се сбират във шепа.
И в петия джоб си притопля спагети една много мъничка Пепа.
А друга, от цял великан по-голяма, с лилава коса и на плитки,
за книги си бъбри с познати титани и черпи ги с просени питки.
Какво ако тук по погрешка битувам - на Времето в грешния кра̀чол?
А някоя Пèпина двойница чува дъжда и в сълзѝте му плаче.
Че отговор има на всички въпроси се сеща. И с глас ми се смее:
"Сметни бързо четири шепички просо по десет. И толкоз плюс две е!"
Нима ще е късно (та още съм млада!) на стоп да се метна на влака
към чужда галактика - Път шоколадов, за чаша какао със мляко?
Щом куполът звезден над мен се разцепи и фойерверк мрака разплиска,
ще хукна към други космически Пепи, на слон до Земята на диска.
На Кръглата лошо комай й се пише. Все някога с "Тряс" ще се счупи...
Но аз ще съм много далече. И скришом пак пуканки с филма ще хрупам.
Не се притеснявайте! Аз ще ви смигна. Маршрутът ми лесно се помни:
нощ, мълния, дъжд. И това е. Ще стигне за всички чешити бездомни.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Нещо не достига време за писане напоследък, ама за четене си крада тук-там по 5 минутки.
