На всеки по мъничко раздавам
обич - парче по парче,
но всеки после отказва
да ми даде парче от своето сърце.
Всеки по трохичка да краде,
няма много да личи,
но накрая ще се разбере,
когато сърцето спре да тупти.
На всеки по мъничко раздавам
частичка от моята душа,
всяка лоша дума му прощавам,
но, когато имам нужда от утеха, съм сама.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!