Mar 6, 2010, 1:02 PM

На всички осиновителки 

  Poetry
1090 0 10



Едно дете се беше умълчало...
от първия му дъх животът каза"не"
и сърчицето малко сякаш беше спряло,
очакващо искрица щастие, поне.

Защо жената, дето то обича,
отблъсна го и тръгна си сама...
И вместо там, до нея, то да тича,
сърцето му е стиснала тъга?

И всеки ден с надежда то очаква,
да дойде мама - мила и добра
и всяка вечер със звездите си приказва,
и моли се да станат чудеса...

В мечтите мама идваше - красива,
с очи дълбоки, с пуснати коси,
стоеше там, но беше мълчалива,
загрижена за своята от тези две съдби...

Ръчички мънички неволно то отпуска,
една сълза търкулва се сама
и бавно то реалността напуска,
потапя се в илюзията на съня.

Там тича по зелените поляни,
бере цветя и смее се със глас,
в съня си вижда ниви разлюляни,
там може би съм някъде и аз...

И идва този ден прекрасен,
съдбите ни се сливат във едно,
остава в миналото твоя свят ужасен
и никога не ще си ти само.

И майката протяга длани -
събира тя строшени стъкълца,
събира спомените разпиляни
и търси път към детската душа.

А то, намерило в живота си пътека,
за него всичко вече ще е Tя,
намерило е пристан, дом, утеха,
пресъхнала е детската сълза.

Когато след години е голямо,
а мама е със сребърни коси...
единствено едно: "Ти как си, мамо?"
живота ù от щастие ще озари.

© Си All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво стихотворение, изпълни ме с щастие. Имате отличен 6 и от мен. Само едно нещо ме обиди. Моля Ви да не изолирате мъжете осиновители, защото и те съществуват. Знам, че е рядкост, но има някъде по света и мъже, които си мечтаят да бъдат осиновители - аз съм един от тях и това е една от моите мечти.
    Да Ви е живо и здраво детето, поздравления!!!
  • Поздрав и за стиха!
  • "пресъхнала е детската сълза."
    А това е най-важното.Поздрави
  • Поздрави и от мен за това ,че си осиновила дете и за стиха!!!
    Пиши!!!
  • Благодаря за топлото посрещане!
    Наистина ли не става ясно,че детето пита майка си?Другата не му е никаква,само го е родила.А ТЯ съм аз-майката.Дам,ще помисля за корекция.Като за първи опит ми е простено,налиии?
  • Нещо не ми стана ясно!!! В началото пишеш за майката, която е "...загрижена за своята от тези две съдби...". После пишеш за съня на детето в който намесваш себе си - "...там може би съм някъде и аз...". След това пак някакво преплитане и в крайна сметка в края не става ясно на коя точно порасналото дете казва "Ти как си, мамо?"???? Повечето осиновени не искат дори и да чуят за родните си майки и не искат да ги видят изобщо. Защото каква майка е тази оставила дете си и причинила му толкова болка, стадания и мъка. Поклон на осиновителките - те са МАЙКИ. Лично познавам една такава тук от сайта. Да е жива и здрава и да се радва на детето си. А на теб, Силвия добре дошла тук и поздрави от мен
  • Силно!Поздрав!
  • На всички осиновителки-ПОКЛОН. На тебе-поздрав за вълнуващия стих.
  • Направо ме разплака,страхотно е...
  • нека по-малко деца бъдат без пътека
    Поздрав за стиха и добре дошла!
Random works
: ??:??