"На всички вас"
“На тези редове... Благодаря на всички Вас...”
Време е отново в небето да запаля свещ...
В стих ще бъде претворена тя за вас...
Думи прозаични, след време носталгични...
Днес за последно редовете ще посипят...
Иска ми се да вдъхна на всички ви усмивка...
вяра, че ще промените Вие именно света...
че ще носите със всеки жест на другия до вас
единствено Топлина, Вяра... и Вечна Красота.
Съвет единствен ви дарявам в края на реда...
Нека попие в душата като капка чиста Сълза...
Безбрежно море е денят... арена от мисли нощта...
Без пътища вървим... сами... хлад е в Душата...
Но ако всеки открие в здрача на другия ръката...
и към гърдите я притисне с нежноста на деня...
Маските ще паднат сред златни листа от роса...
огънят ще пламне, разкъсвайки тъмата на нощта...
Спомням си първия си стих от думите... плахи...
често в гордостта си сълзите попиваха във тях...
Зад смях и иронични коментари криех своята тъга
Но Вие бяхте винаги до мен... Не ще забравя...
Искам ви с усмивка вечна... нека грее тя от днес...
По-ярка от Звездите, по-пъстра от Дъгата...
по-безкрайна от Душата, по-красива от Мига...
по-дълбока от Нощта и по-светла от Деня...
Вечна Любовта е... щом пазим я в Сърцата...
и за нея се борим със нокти и зъби... до кръв...
изменяйки на всеки Морал... Ценност... Съдба
отвъд сълзата в очите и яркоста на всяка Звезда...
Огън неземен, нестихващ... Любовта е в нощта...
капка лилава в дъжда... звездна река от мечти...
Докоснах я Аз... преминах вълните от Хаос...
доплувах... това е Брега.... на моята Съдба...
Толкова стихове редих на тези редове...
Редих със смях... и болка... с усмивка и тъга...
Толкова светове пребродих сам... и знам,
че има само един реален и той е в Обичта...
Позволете на Сърцето да Обича...
не дирете друга красота... смисъл и пътеки...
Мигове дарихте ми прекрасни... Благодаря...
но настъпва неизменно винаги Мига за...
Сбогом...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
... и изключенията, които ме познават...
