“На тези редове... Благодаря на всички Вас...”
Време е отново в небето да запаля свещ...
В стих ще бъде претворена тя за вас...
Думи прозаични, след време носталгични...
Днес за последно редовете ще посипят...
Иска ми се да вдъхна на всички ви усмивка...
вяра, че ще промените Вие именно света...
че ще носите със всеки жест на другия до вас
единствено Топлина, Вяра... и Вечна Красота.
Съвет единствен ви дарявам в края на реда...
Нека попие в душата като капка чиста Сълза...
Безбрежно море е денят... арена от мисли нощта... ...