На всяка пряка
На всяка пряка - светлосенки на образ,
на познат силует, кой е там, в здрача скрит?
Познат-забравен, почти непознат.
Кой облегнал се е там, държащ догаряща
цигара в ръката до стената?
Студена огледалност.
В очите черна крива.
На всяка пряка - ненужна запетайка,
тъмни - светли - преплитащи се
сенки на образ, силует на мъж познат.
Почти. Наполовина непознат може би.
Кой е, знам ли?
Лице прикрито наполовина в притихналия,
отишъл си ден зад играещи сенки на клони.
Познах ли? Ти ли си? Почти.
На всяка пряка - права - линия огледална.
Цигара хвърлена, на земята стъпкана.
На стената облегнал се мъж висок.
Скръстени ръце. Гледащи в мен тъмни очи.
Без думи обрисува ми картина.
Разказа ми живота си. Шега подхвърли.
Искаше да види усмихнато срещу него гледащо красиво лице.
Каза ми:
"Ела. Приближи се. По-близо, ела!" - промълви.
Тихомълком се приближих.
Извадих кутията с цигари.
Сложих една между устните си.
"Запалка, искаш ли, милейди?" - попита,
и след секунда усети се цигарения дим...
Минути изгорени мълчейки.
На всяка пряка - излишна запетайка
светли - сиви - тъмни - прозрачни
преплитащи се сенки на мъж познат-непознат.
Ти си, нали? Почти. Но не съвсем.
Противоположна бяла крива.
Отговорът се крие зад тъмните гледащи ме очи.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
