Nevium (Нина Чалъкова)
189 282
Feb 23, 2019, 12:06 AM

На всяка пряка 

  Poetry » Landscape, Other
405 1 4

На всяка пряка - светлосенки на образ, 
на познат силует, кой е там, в здрача скрит? 
Познат-забравен, почти непознат. 
Кой облегнал се е там, държащ догаряща
цигара в ръката до стената? 
Студена огледалност. 
В очите черна крива.
На всяка пряка - ненужна запетайка, 
тъмни - светли - преплитащи се 
сенки на образ, силует на мъж познат.

Почти. Наполовина непознат може би. 
Кой е, знам ли? 
Лице прикрито наполовина в притихналия,

отишъл си ден зад играещи сенки на клони.

 

Познах ли? Ти ли си? Почти. 
На всяка пряка - права - линия огледална. 
Цигара хвърлена, на земята стъпкана. 
На стената облегнал се мъж висок.

Скръстени ръце. Гледащи в мен тъмни очи.
Без думи обрисува ми картина. 
Разказа ми живота си. Шега подхвърли.

Искаше да види усмихнато срещу него гледащо красиво лице. 
Каза ми:
"Ела. Приближи се. По-близо, ела!" - промълви.

Тихомълком се приближих.

Извадих кутията с цигари.

Сложих една между устните си. 
"Запалка, искаш ли, милейди?" - попита,

и след секунда усети се цигарения дим...
Минути изгорени мълчейки.

 

На всяка пряка - излишна запетайка
светли - сиви - тъмни - прозрачни

преплитащи се сенки на мъж познат-непознат.
Ти си, нали? Почти. Но не съвсем.
Противоположна бяла крива. 
Отговорът се крие зад тъмните гледащи ме очи.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??