На върха на кулата
На върха на кулата безмерно висока Жокерът танцува,
с неумолима алена усмивка на напудреното си лице.
Танцува плавно стъпките на валса,
с отвлечената си любима във ръце.
Шепти й,
заровил пръсти в златните коси:
„Създадени сме с теб един за друг, любима!”
Шепти й, без да вижда
как съхнат бавно топлите сълзи .
Надеждата ù плавно стихва
с всеки звън на тежката камбана.
А Жокерът все по-широко се усмихва,
усеща как тя упоена се предава…
Къде е нейният герой,
защо ли глъхнат стъпките му във нощта?
Нима изгубил е следите той
или заглъхнала е в него любовта…?
© БезИме All rights reserved.
6 от мен 