Apr 25, 2010, 3:16 PM

На Я. 

  Poetry
692 0 13


Между нас никога не би могло да е неловко, защото очите ни се любят в многоточията

преди да сме помислили какво не бива да изричаме. Тишината ни говори.

Пламъкът в нас танцува и пали сенките с крилете на дантелено фина фантазия,

усещаме го с всяка секунда, която ни дели от поредния опит да бъдем щастливи,

Макар да знаем, че и това болно докосване може да се окаже пленително единствено,

всичко, което горчи ни е сладко. Никога не сме се разбирали, а сме съвършено еднакви,

пак ти си в мен и аз в теб за кратко. А цяла вечност ни дели от това да бъдем пак заедно...


© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей, Таничка . Отдавна не съм се отбивала( както вероятно забелязваш). Липсваше ми Вече настръхнах, а продължавам нагоре към следващото .Поздрави
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ТАНЯ!
  • Красиво и влюбено! Поздравления, Таня!
  • Я стига!
    Не е важна толкова формата! Важното е да влезеш под кожата на читателя и да го жегнеш в сърцето!
    Поздрави за смелата творба! Честит празник!
  • Честит Празник, Таня!
    щастие и вдъхновение...
  • Поезия в прозата...
    Честит празник, скъпо момиче!
  • Благодаря, Веси! И най вече за това, че се въздържа да повториш вече казаното.
  • добрият поетически текст "храни" и с вида си - точно като доброто ястие.
    колкото до "незамислянето" - хм, странно.
  • Такава емоция!!!!!!! Страхотно! Да, проза е, но много, много поетична!
  • аз харесах поантата
  • Защо някои хора имат включване само, ако е за критика
    Мерси все пак за отделеното време.
    Това така го почувствах, така го написах. Не мисля много по принцип като ме завладее една идея или емоция.
  • По-скоро трябва да е в категория проза...Иначе е хубаво...
  • сигурна ли си, че точно така (графически) трябва да е построен текста? аз - не.
Random works
: ??:??