На Я.
Между нас никога не би могло да е неловко, защото очите ни се любят в многоточията
преди да сме помислили какво не бива да изричаме. Тишината ни говори.
Пламъкът в нас танцува и пали сенките с крилете на дантелено фина фантазия,
усещаме го с всяка секунда, която ни дели от поредния опит да бъдем щастливи,
Макар да знаем, че и това болно докосване може да се окаже пленително единствено,
всичко, което горчи ни е сладко. Никога не сме се разбирали, а сме съвършено еднакви,
пак ти си в мен и аз в теб за кратко. А цяла вечност ни дели от това да бъдем пак заедно...
© Таня Атанасова All rights reserved.
Вече настръхнах, а продължавам нагоре към следващото .Поздрави
