Jan 22, 2015, 5:58 PM

На закуска

  Poetry » Other
511 0 2

 

 

                

                        На закуска

 

 

                  Маскирах се

                           с една усмивка

                   и тръгнах,

                           заедно с деня.

                   Оставих в чакане,

                           притихнал,

                    мигът ми скъп

                            от вечерта.

                   Бях в закусвалнята -

                            улисана -

                     но сепна ме

                            галантен жест.

                      До мен -

                            от другите почитан -

                      приседна

                             старият поет

                       и заразказва

                            за тогава,

                        за своите

                             и за врага,

                         за чуждата

                              и вечна слава,

                        която чакаше

                               Сега.

                        Аз другарувах

                              с един спомен.

                        До мен,

                             бе спряла старостта.

                        Той тръгна,

                              столът бе свободен

                         и настани се

                               младостта.

                          Сред миризмата

                                на яхния,

                           заговори ме

                                съсед -

                           твърди -

                                животът му помия.

                           Защо не бил

                                 и той поет?

                           А фикусът,

                                  листа разлистил,

                             умираше от самота...

                            Намигнах му

                                  и си помислих,

                            че някак сбъркан

                                  е света.

             

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...