22 янв. 2015 г., 17:58

На закуска

514 0 2

 

 

                

                        На закуска

 

 

                  Маскирах се

                           с една усмивка

                   и тръгнах,

                           заедно с деня.

                   Оставих в чакане,

                           притихнал,

                    мигът ми скъп

                            от вечерта.

                   Бях в закусвалнята -

                            улисана -

                     но сепна ме

                            галантен жест.

                      До мен -

                            от другите почитан -

                      приседна

                             старият поет

                       и заразказва

                            за тогава,

                        за своите

                             и за врага,

                         за чуждата

                              и вечна слава,

                        която чакаше

                               Сега.

                        Аз другарувах

                              с един спомен.

                        До мен,

                             бе спряла старостта.

                        Той тръгна,

                              столът бе свободен

                         и настани се

                               младостта.

                          Сред миризмата

                                на яхния,

                           заговори ме

                                съсед -

                           твърди -

                                животът му помия.

                           Защо не бил

                                 и той поет?

                           А фикусът,

                                  листа разлистил,

                             умираше от самота...

                            Намигнах му

                                  и си помислих,

                            че някак сбъркан

                                  е света.

             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...