Начало

Sep 17, 2004, 1:00 PM

Poetry

1201 0 2

Задавена във собственото си страдание
безмълвна,тиха...
докосваща с последна тръпка тялото
не ще се върна
даже да ме искаш...,
даже да ме викаш ти отново!
Не виждам смисъл...,
останали са само обгорелите дървета...,
дори така ще си стоят,
ще минат векове.
Пресъхнаха морета...,
а толкова морета прекосихме, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Начало

Want to read more?

Random works