limeruna (Йоана)
565 3355
Sep 2, 2021, 8:52 PM

Начало и край значи безкрайност 

  Poetry » Love
968 5 9

 

Начало и край значи безкрайност

 

 

Обичаш ли ме, или не - избирай бързо, 

преди да отшуми виделината. 

Кажи ѝ, че ме искаш, или хвърляй 

далече всичко близко и познато. 

 

Денят ти ще е топъл и спокоен, 

когато си избистриш същината. 

До мен ли си, ще бъда зад завоя, 

дори и буря в сън да ни запрати. 

 

Не си ли с мен - отново ще изгасна. 

Искрица сред пожар не е фатална. 

А слънцето ще свети леко, ясно

и ценните ни дни ще са сияйни. 

 

Записани в небето на мечтите. 

Надраскани в кръвта на вековете. 

Разплискани в морето на звездите. 

Повехнали в съня на тъжно цвете. 

 

Отново ще са тук. И ще е тихо. 

И шумно, разноцветно, невъзможно. 

Обичайки, сълзите ни измиха

и дадоха ни лъч, да сме спокойни. 

 

Обичаш ли ме или не - избирай бързо. 

Сърцето ти отдавна е разбрало. 

Но с чувството сърцето си не връзвай. 

Отдавна цветовете е видяло. 

 

Обичаш ли, ще имаш всичко, всичко. 

Обикнеш ли живота, ще си весел. 

А мен ме захвърли, ако поискаш. 

Не искам в светлината да се меся. 

 

Отдавна си мечтаех да те срещна. 

Но мога да почакам още малко. 

Обичам те и няма нищо спешно, 

освен да помечтая, да се вайкам. 

 

Освен да те намеря, аз не искам

друго да се случи сред пороя. 

Не помня и не искам нищо „близко“, 

а сливането в танц преди завоя. 

 

Обидата ми нищичко не значи. 

Намокрена, ударена, ранена. 

Съдбата няма план или задачи. 

Съдбата носи цялата вселена. 

 

Така и любовта ни ще ни пази. 

Без планове, без грешки и капризи. 

Тя истини създава, а не казва, 

и залезът до изгрева е близо...

 

 

 

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • РосиДимова (Росица Димова), благодаря! Много интересен цитат!
  • Сетих се за една мисъл на Петър Дънов. "Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си." Хареса ми!
  • Ranrozar (Стойчо Станев), anahataroot (Зигфрид В.), благодаря ви за милите думи! Да имате много хубава вечер!
  • Великолепно и пленително стихотворение! Следвах мисълта ти в захлас… много ми хареса! Браво!
  • Любовта е като спирала.Тя ту,просветва в близост, ту се отдалечава при раздяла,но никога не си тръгва.
    Може би там се крие магията на любовта?!
    И все пак животът е достатъчно осмислен, има ли в него любов.
    Поздравления за творбата, Йоана!
  • zelenaradost (Милена Френкева), благодаря за прочита!
  • Съкровена влюбена изповед!
  • vega666 (Младен Мисана) Благодаря ти Написах един много дълъг коментар за това как се радвам че попаднах на този сайт, но изчезна. Същината е, че се радвам, че срещнах сродни души тук, творци, и мога да се радвам на чистата свободна мисъл и вдъхновение извън оковите на ежедневието. Бих могла да пиша и само за себе си, но споделеният текст диша някак по-свободно. Мога да го погледна от друг ъгъл. Благодаря ти. Но най-вече се радвам, че мога да чета прекрасни творци като теб.
  • Това стихотворение е изумително. И като заглавие, което по същество е цяла една теорема, и като сила на чувствата, съчетана с прозрения. Много е трудно да се коментира толкова пълнокръвен и оригинален стих. Тук всеки ред диша - кара те да чувстваш и да мислиш. За мен това е творчество диктувано Отгоре - от най-високото поетично небе. Ще си позволя да цитирам двата финални куплета, в които кулминацията достига пророчески апогей:

    "Обидата ми нищичко не значи.
    Намокрена, ударена, ранена.
    Съдбата няма план или задачи.
    Съдбата носи цялата вселена.

    Така и любовта ни ще ни пази.
    Без планове, без грешки и капризи.
    Тя истини създава, а не казва,
    и залезът до изгрева е близо..."

    Поздравявам те, Йоана!
Random works
: ??:??