Начало и край значи безкрайност
Начало и край значи безкрайност
Обичаш ли ме, или не - избирай бързо,
преди да отшуми виделината.
Кажи ѝ, че ме искаш, или хвърляй
далече всичко близко и познато.
Денят ти ще е топъл и спокоен,
когато си избистриш същината.
До мен ли си, ще бъда зад завоя,
дори и буря в сън да ни запрати.
Не си ли с мен - отново ще изгасна.
Искрица сред пожар не е фатална.
А слънцето ще свети леко, ясно
и ценните ни дни ще са сияйни.
Записани в небето на мечтите.
Надраскани в кръвта на вековете.
Разплискани в морето на звездите.
Повехнали в съня на тъжно цвете.
Отново ще са тук. И ще е тихо.
И шумно, разноцветно, невъзможно.
Обичайки, сълзите ни измиха
и дадоха ни лъч, да сме спокойни.
Обичаш ли ме или не - избирай бързо.
Сърцето ти отдавна е разбрало.
Но с чувството сърцето си не връзвай.
Отдавна цветовете е видяло.
Обичаш ли, ще имаш всичко, всичко.
Обикнеш ли живота, ще си весел.
А мен ме захвърли, ако поискаш.
Не искам в светлината да се меся.
Отдавна си мечтаех да те срещна.
Но мога да почакам още малко.
Обичам те и няма нищо спешно,
освен да помечтая, да се вайкам.
Освен да те намеря, аз не искам
друго да се случи сред пороя.
Не помня и не искам нищо „близко“,
а сливането в танц преди завоя.
Обидата ми нищичко не значи.
Намокрена, ударена, ранена.
Съдбата няма план или задачи.
Съдбата носи цялата вселена.
Така и любовта ни ще ни пази.
Без планове, без грешки и капризи.
Тя истини създава, а не казва,
и залезът до изгрева е близо...
© Йоана All rights reserved.
Много интересен цитат!
