Jun 5, 2013, 3:12 PM

Началото и края

  Poetry
512 0 3

"Там ако няма кой да те посрещне,

дано тук има кой да те изпрати!"

                    "Пътник", Здравко Кисьов

 

Винаги животът е затворен

между раждането и смъртта.

Всеки пуска своя земен корен

тук да му остане и плътта.

 

Към живота днеска аз съм длъжен

да го пазя, да го вардя чист.

Весел искам да съм, а не тъжен.

Чист да бъде белият ми лист.

 

Всяка моя спирка е междинна

от начало мое и до рай.

Във природата ни триединна

всяко нещо има своя край.

 

Тъй животът мачка и прегръща

в път през спирки, гари или знак.

В край началото се преобръща

щом животът ни потъне в мрак.

 

Знам. Смъртта тогава ще ме срещне

все спокойна - без обрати.

Там и никой да не ме посрещне,

тука има кой да ме изпрати...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • БЛагодаря, Валентине!
    Благодаря, Водичке!
    Благодаря, че се отбихте и прочетохте!
    Искрени поздрави от мен!
  • По-добре нас да изпращат, отколкото ние да изпращаме...
  • Най-важно е да има кой да те изпрати! Живота продължава и след нас! Ние сме само брънка от него!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...