Женски писък,

мъжки трясък,

вик сподавен

в гърло, пълно с пръст и пясък.

Детски плач,

пищят ми ушите.

Над земята пада здрач,

на тъмно да ви текат сълзите.

В бяло сте,

но трупове, отдавна заровени.

В черно облечени ние сме

и в ковчезите ви забиваме гвоздеи.

Колко останахме?

Колко си тръгнаха?

Колко пораснахме?

Колко ни тъпкаха?

Любовта е погребана,

омразата - преродена.

За вярата потъпкана

и надеждата сломена.

В криво огледало

се оглежда самотата.

От обратната страна се отразява

убийството на красотата.

Животът в хазарт се превърна.

В началото ли сте или пред края?

Залагайте  смело без време -

за ада ли сте или за рая?