Началото на края
Женски писък,
мъжки трясък,
вик сподавен
в гърло, пълно с пръст и пясък.
Детски плач,
пищят ми ушите.
Над земята пада здрач,
на тъмно да ви текат сълзите.
В бяло сте,
но трупове, отдавна заровени.
В черно облечени ние сме
и в ковчезите ви забиваме гвоздеи.
Колко останахме?
Колко си тръгнаха?
Колко пораснахме?
Колко ни тъпкаха?
Любовта е погребана,
омразата - преродена.
За вярата потъпкана
и надеждата сломена.
В криво огледало
се оглежда самотата.
От обратната страна се отразява
убийството на красотата.
Животът в хазарт се превърна.
В началото ли сте или пред края?
Залагайте смело без време -
за ада ли сте или за рая?
© Стелияна Димитрова All rights reserved.
