Все по-рядко ще мислиш за мен,
все по-слабо ще чувстваш дъха ми,
ще се губя в мъгла... примирено -
сляп безпътник до входа на църква.
Подредена в графата „кошмар"
ти повярва, че съм измама -
на два полюса пръскахме жар,
на екватора дъжд ни удави.
Още чакам да дойдеш с нощта...
а в сърцето ми тежко и кърваво,
победено от пулса на края,
безнадеждно, безстрастно и мъртво е. ...