Dec 30, 2018, 8:30 PM

Над смълчаните полета

3.6K 2 5

Над смълчаните полета

съхнат приказни мезета.

Писана шейна премина.

Пълна е със вино.

 

Зън, зън, зън,

зън, зън, зън,

пълна е със вино .

 

Бягат там ловци игриви.

Гонят те прасета диви.

Дим над скарата се вие.

Вино ще се пие.

 

Зън, зън, зън,

зън, зън, зън,

вино ще се пие.

 

Къщички в снега се гушат,

а коминчетата пушат.

Само баби по терлици

тъпчат кървавици.

 

Зън, зън, зън,

зън, зън, зън,

тъпчат кървавици.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слави Комитов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дай, Боже, дай, мезе и вино безкрай!
    😂 чашка по чашка дружина с/ъ/бира,
    руйно да се лее,
    да не пресъхва вира!

    Весело посрещане!
  • Ха-ха! Развесели ме! Весели празници и по-полека с мезетата и особено с винцето. така де, трябва да остане място и за имените дни!
  • Изхвърча ми коментара без да съм го завършила.Аз имах един стих и само заглавието бях заимствала и една колежка по перо ме посъветва да го изтрия,че било плагиатство!Бях нова и наистина се уплаших и го изтрих,но после разбрах,че не е права...Весели празници!
  • Хубав стих,Слави,видях,че и друг път си използвал известни песнички и като теми и цели пасажи.Аз
  • Много сполучливо се е получило

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...